Малки пътешествия на душата

авторска рубрика на Мария Станкова

„Литературен клуб“   -   най-старото електронно издание за литература в България!

 

    Мария Станкова     Автор: Мария Станкова

     

     

     

         Малки пътешествия на душата - VI - 05.11.2010 г.

     

            Петербург за мен е невероятно красив град. Невъзможно е да минеш по една улица два пъти и всичко да ти е познато. Усещането, че непрекъснато се сменя декорът, не ме напуска вече втори месец.
            Вървя по Моховая. Там е театралното училище. Имаме среща и бързаме... или аз бързам, а душата ми наднича по бирариите. Пие й се бира, но не сега...
            По двата тротоара вървят две групи – момичета и момчета. Групата на момичетата заговаря групата на момчетата. Говорят едновременно, в абсолютен синхрон. Като един човек.
            - Елате с нас. Няма да съжалявате.
            Едно от момчетата отговаря:
            - Имаме си наша работа.
            Момичетата се изсмиват като по даден знак и с еднакъв смях.
            - Ами, глупаци! Стойте си сами!
            Много им се изкефих. Явно бяха ученици от театралното училище. Прекрасни, недокоснати още от системата, с усещането, че са вечни, че са неповторими...
            Тук хората имат нужда от културата си. Ценят я. В градския транспорт четат. Четат и в кафенетата. Децата още от тригодишна възраст ходят на детски спектакли. Има Театър на младия зрител със специално подбран репертоар. Музеите са безплатни за училищни посещения. Дори телевизията има повече от едно културно предаване. [целият текст]

     

     

     

         Малки пътешествия на душата - V - 22.10.2010 г.

     

            Хубавото на душата е, че вижда цветно. Самата аз съм черногледа, но тя обича шареното и му се радва.
            Така попадаме в Пушкин. Пак е среща. Пак е делова, но трябва да изчакам половин час, докато дамата си оправи косата. Зная какво значи половин час тук и тръгвам да разглеждам дворците. От едната страна са Екатеринините, а от другата на Павел. По средата има едно нещо, което се нарича кралски каприз. Не зная колко каменоделци са го дялали, но така и не успях да преброя камъните. Изобщо, Петър и Екатерина са скъсвали руснаците от строене. Сигурно би било много красиво, ако не беше толкова огромно. И докато зяпам Малкия Ермитаж /защото един не й е стигнал/, си спомням един разговор.
            Беше още в началото, бях на гости у познати, пиехме бира, разпитваха ме за България, имах неблагоразумието да кажа, че благодарение на Ньойския договор сега от страната ми е останала една плюнка и явно съм сръчкала руските имперски мераци. Веднага ми се доказа, че целият свят трябва да е благодарен на Русия, после още неща и накрая всичко завърши с едно изречение: Русия винаги ще оцелее, руснаците няма да изчезнат, всички ще измрете, но ние ще останем.
            И тъкмо да кажа: „Добре, бе.” И се сетих! [целият текст]

     

     

     

         Малки пътешествия на душата - IV - 14.10.2010 г.

     

            За да влезеш в Русия, трябва да излезеш... Това е точно като любимото ми изречение: За да се върнеш, трябва да си идеш...
            Цял месец водя люта битка с руските миграционни служби. Докато не дам пари, няма да ме пропуснат една крачка напред. Колкото и да е упорит човек, точно в Русия няма шанс да победи институциите. Думата „АДМИНИСТРАЦИЯ” не е точно понятие. Тя е нещо повече – власт, терор, рекет, корупция... живо същество, бог с хиляди ръце и лица.
            Администрацията е дори в тоалетната. „Пушенето в тоалетната е забранено! Глоба 1000 рубли. От Администрацията”
            Пресичам на зелен светофар и почти ме блъсва кола. На предното стъкло има специален етикет „АДМИНИСТРАЦИЯ”.Такава кола може да те блъсне, че и два пъти да мине през теб. Изправяш се, благодариш, че са те блъснали, даваш някой долар и животът продължава. [целият текст]

     

     

     

         Малки пътешествия на душата - III - 07.10.2010 г.

     

            Втора седмица за душата ми се води битка. Бойните действия се провеждат в една кухня на петия етаж.
            В хостела живеят всякакви хора. Сред тях има украинец – протестант, татарка – бивша мюсюлманка, понастоящем – православна, един последовател на ритмологията от Владивосток и две полякини – католички. Докато всеки от тях ме убеждава да поема правилната посока, душата ми се шляе по Лиговский проспект и зяпа театрални афиши. [целият текст]

     

     

     

         Малки пътешествия на душата - II - 27.09.2010 г.

     

            В Русия ударението е променливо. Руснаците твърдят, че пада на втората сричка, но бъркат. Поставят го, където им харесва. Когато аз слагам ударението, където ми харесва, те се смеят и ме поправят. Това пък на мен ми е смешно. В Русия има много руси хора. Това не е смешно. Изглежда естествено. Странното е, че и на други места по земята има струпване на руси хора, но те не са руснаци.
            Непрекъснато влача душата със себе си по разни инстанции. Не й харесва. Вечер я пускам на свобода. Веднага се връща вкъщи. Вкъщи е място, което много обича. Там е детето, мама, котките, рибките, цветята... любимият четириядрен изтребител – така наричаме компютъра двете с душата. Там са книгите, прахът на татко, на Стефан...
            Когато дойдох в Русия, първото, което научих, беше: „Това е Русия.” Изречението е като парола. Отваря друг свят. Каквото и да стане тук, това е Русия. [целият текст]

     

     

     

         Малки пътешествия на душата - I - 17.09.2010 г.

     

            „Ако цял живот живееш на първия етаж, приучаваш се да виждаш нещата в ниското.“ Така си помислих, когато излязох на балкона на стаята си. Тази стая се намира на петия етаж. Градът е друг. Не е познат, но е някак близък. Стар, с достойнство и особености. Като изтънчен, но обеднял аристократ. Този град проявява презрителна търпимост към човешкия вид. Търпи по необходимост...
            Петият етаж е място близко до небето. Всичко долу изглежда дребно. Често ти се завива свят. На петия етаж можеш да срещнеш хора, които няма как да срещнеш на първия. Душата е любопитно същество. Има нужда от общуване. Нейните пътешествия започват от този балкон.
            Първо се запозна с няколко гълъба и един гарван. Вали дъжд. Душата има нужда от свеж въздух и сяда в градинката под балкона.
            Интересното на повечето градинки в Петербург е, че те са оградени с метални огради и няма вход към тях. Виждаш градина, виждаш и пейка, а не можеш да влезеш. Или можеш, но само при условие че живееш в дом, който има вход към зеленото място.
            Та въпросната зелена площ се посещава от децата от детска градина, една жена с куче, няколко скитника, които прескачат през оградата, и от мен. [целият текст]

     

     

     

     

     

     

     

    Редактор на публикациите в рубриката: Кристина Йорданова

     

     

     

    Свързани линкове:

     

    „Културата на третата чаша“ - авторска публицистична рубрика на Мария Станкова [10.2009 - 06.2010 г.]

     

© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]